Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Posts tagged ‘самоусъвършенстване’

„Невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата…“

           Сякаш съдбата на човек се определя от вътрешната му сила. Трудно е да се повярва. Дърпам се, търся аналитичното начало, обективната действителност (зоват дори туй нещо в правните науки). Не може да е така. Противоречи на всичко, което виждам, чувам, докосвам. Междувременно невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата… Не веднага, макар хубавите неща да стават бавно, а някои от най-хубавите да стават най-бързо. Но дори тогава не се превръщат в съдба при липса на дълбока увереност и в твоята душа. Увереност, че вътрешната ти сила ще погълне цялата негативна енергия, която те среща по друмищата на живота ти… И ще останеш ти, усмихнат в съдбата си.

Abstract_Flame_Cheetah_Wallpaper-1680x1050

Advertisements

„Си трябва воля и наивност“

          За да се трудиш всеки ден – си трябва воля. За да не предаваш принципите си всеки ден – си трябва воля. За да се опитваш да прекрояваш тъжната гротескна реалност на обществения живот в нашата родина – си трябва воля. За да се оставяш на мечтателя в душата си – си трябва и наивност. Изпълнител на творенията на ума си и защитник на мечтите си… Хм, май си трябва воля и наивност. Тъй си рекох и продължих преди минути да се подготвям за следващата си личностно-професионална крачка.

Houses (2)

„Гръмкото на пръв поглед само обещание“

          Както Аристотел, който на стари години решил да учи математика, а учениците му го попитали „За кога, учителю?“ – на което той рекъл „Ако не сега, кога?“, така и моята смирена особа в момента се бори с що е то „IBM InfoSphere Information Server“. Другарите от IBM знаят как да ти покажат, че нищо не знаеш. Ще се опитам съвсем скоро да им загатна с подчертано старание, че способността ми да се уча, не е закърняла, макар далеч от годините на студентстването ми. Който мой (както казваме в Търново), нека ми стисне веднъж палци, няма да навреди в никакъв случай. Поемам гръмкото на пръв поглед само обещание да върна жеста!

photo

Чалга до дупка на Искърското дефиле!

И какво: никой не е важен, щом няма огромна власт в ръцете си, така че нека всички да бъдем умерено корумпирани? Това ли е? А когато дойде решителен момент, нека си затворим задружно очите пред поредната неправда – била тя малка или голяма?

Искърското дефиле след лека употреба от милите нас!

Искърското дефиле и лек досег топлина от милите нас!

Интересно.

И всички се чудим защо се топим като нация? Хех, колко сме патриотични и позитивни…

Още по-интересно, даже злощастно интересно!

И ще се самоунищожим изцяло след по-малко от век-два? Ами, добре, да ни е честито, нали всички го знаем и не ни пука, какво пък! Ще е готино! 🙂

Чувствам се горд, че съм… българин? Едва ли, не и с такива други българи навсякъде около мен. Но какво – да не мислите, че трябва да ви пука!?!

Чалга до дупка, купонът е при нас! Денят е хубав, живейте днес! 🙂

Вдъхнови България към промяна

Протести

Или какво е възможно, когато повече хора повярват, че могат да вдъхновят България към промяна.

Вярата се оказва най-важното нещо. Вярата в собствения ти труд; вярата в собствените ти съотечественици; вярата в бъдещето на децата ти; вярата в справедливостта; вярата в живота на родината ти. Искаш да повярваш.. Никой не може да те спре да го направиш. Но ще те помоля за едно, драги читателю: бъди искрен, иначе е по-добре да си останеш вкъщи. Защото политиците няма да ти простят и ще те вкопчат в безсмислените си задкулисия; а след твоята поквара, ти ще се опитваш да покваряваш останалите.. дали заради успокоението на съвестта ти, дали заради обещаните жълти стотинки, дали заради глупостта ти – причините могат да бъдат безбройно безкрайни като океана, но и точно като океана те могат да удавят всеки опит всички Ние да изплуваме на повърхността и да се опитаме да вярваме.
Вярата е като живота. А Ние, Българите, искаме да заживеем! Не ни спирай, читателю, ти си един от Нас.. само трябва да се опиташ да повярваш!

Големият протестTear down this government, dear protesters! Tear it down!

Защо „не-чалга-културата“ е бъдещето ни

Много ми е интересно дали някоя гръцка или румънска продуцентска къща с основен предмет на дейност – направата на порнографски филми, би получила солидна сума пари по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на държавната икономика“, след като „Пайнер“ ООД могат да я получат срещу разголване на Азис и Сие. И изобщо каква би била реакцията на обществото в тези страни спрямо кандидатурата на подобна фирма. Защото едно от условията на оперативната програма е именно дейността на субсидираното търговско дружество да е легална и рентабилна. А сама по себе си дейност, свързана със заснимането на порнографски филмови продукции, е напълно легална, както и рентабилна, ако си спазил законовите предпоставки, на които трябва да отговоря такъв филм, както и предпоставките по отношение на разпространението му.

Въпросът опира до това, че подобен продукт е морално неприемлив. Подобен продукт е аморален. Поради подобни продукти се наложи „културата на чалгата“. Поради подобни продукти децата ни (да, аз нямам деца, говоря принципно) от много малки биват захранвани с единственото желание да „имат пари, жени, коли, живот „ден-за-ден““. И държавата умира. А с нея и българинът.

„Чалга-културата“ убива българина в нас! Да живее „чалга-културата“!

Приятелю!

Приятелю, ти отиде си! Далеч си ти сега!

Не мога с блага дума вече да те поздравя!

Всичко изречено тихо помежду ни,

с чест и гордост ще бъде пазено в мен, в гръдта ми!

Почивай в мир! Сгушен в облаците на скръбта ни!

И знай! Ний силно и смирено те обичаме!

До последната ни нощ, до последния ни ден!

 

В памет на Александър Кукурин

За живота от нещата

Търся себе си.

Аз ще успея…

Търся себе си.

Аз ще се влюбя…

Търся себе си.

Аз ще живея…

Търся себе си.

Аз ще умра…

Намирайки себе си,

аз ще те целуна!

Ти загадката ще бъдеш в мен.

И винаги със мен!


Крачка направо

Вече си попадал на това мистериозно понятие „самоувереност” отново и отново…

И вероятно вече си опитвал неведнъж да превърнеш своето „вътрешно състояние” в нещо, което те кара да се чувстваш „самоуверен”. Вероятно вече си опитал разнообразни пози и жестове, методи и трикове, опитвайки се да изглеждаш „самоуверен”. Вероятно вече повторил в съзнанието си безброй „безупречни” доказателства за самия себе си по отношение на собствената си самоувереност… и милион други неща без никакъв ефект.

Вече може би на ръба на отчаянието, мислейки „… самоувереността е нещо, което човек притежава, когато ЗНАЕ, че е заможен, добре изглеждащ, успешен, привлекателен…. еххх, не можеш да имитираш това…”. Откажи се, не можеш да постигнеш всичко това, нали…

Но ти ГРЕШИШ. Това не е нещото, от което се заражда самоувереността. Нито пък началото на самоувереността идва от „самоуважението” или „вярата в себе си”, или от собственото „себеодобрение”. Да, това са неизменна част от атомите, нужни за изграждане на молекулата на самоувереността, НО…

И така, откъде идва самоувереността?

Самоувереността идва от вършенето на правилните неща.

Идва от знанието, че ТИ се държиш морално, справедливо, етично и в съзвучие с твоите най-дълбоко вкоренени ценности и разбирания.

Ако това, което правиш в ТВОЯ ЖИВОТ, включително и социалния ти живот, и в отношенията ти с жените, на някакво ниво дълбоко в теб се сблъсква с това, което смяташ, че е правилно, справедливо, тогава ти ще изпаднеш в състояние на „вътрешна дисхармония”. И това води до тревога. А тревогата довежда до безпокойство и опасения.

Когато правиш нещо само заради едното благоприличие, его, самоизтъкване пред останалите или твоето егоистично удовлетворение за сметка на това, което наистина смяташ, че е правилно, тогава страдаш от липса на достатъчен себеконтрол. На някакво ниво, дълбоко в теб, ТИ ще усещаш това. И НЯМА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ заради това, заради себе си. Няма да се чувстваш „самоуверен”.

ТИ ще се усещаш, сякаш твоите действия са извън контрол, дори раболепие към ценностите и вярванията си, а това означава, че ТВОЯТ живот в неговия най-важен и първостепенен смисъл (т.е. смисълът да правиш това, което наистина е от значение за теб, етично и духовно) не е под собствения ти контрол… ТИ НЕ КОНТРОЛИРАШ ЖИВОТА СИ.

И не само това, а поради фактът, че ти не притежаваш контрола над живота си и начина, по който се справяш със заобикалящата те среда и трудностите на близките хора, ти ГУБИШ уважението към самия себе си.

Така ти чувстваш загуба на КОНТРОЛ и загуба на СЕБЕУВАЖЕНИЕ. Започваш да я търсиш от ДРУГИТЕ. Търсиш от другите УВАЖЕНИЕ, търсиш в другите отговорността за нещата, които ти извършваш. И когато усетиш пренебрежение и недостатъчно зачитане, боли прекалено много, за да носиш тази тежест. И когато нещата не се случват по твоя начин, ти ЗАГУБВАШ САМОУВЕРЕНОСТТА напълно.

НО… ако вземеш ТРУДНИТЕ РЕШЕНИЯ…
Но ако отхвърлиш егото си, сладостта на удоволствия, веднага и на момента, за сметка на „правилната” (считаната за такава от самия теб) постъпка, ти усещаш чувство на контрол. Притежаваш себеуважение. Усещаш се ОМИРОТВОРЕН, сигурен в своите решения и действия. Не търсиш външен валидейшън повече. Не изпитваш нужда другите да одобряват действията ти. Твоите успехи са твои, не се нуждаеш от оценката на другите, за да оцениш истински тяхната значимост. НЕ СЕ НУЖДАЕШ. Чувстваш се като възрастен, зрял, мъж, ИСТИНСКИ МЪЖ, мъж, които притежава куража и контрола да вземе ТРУДНОТО, но ПРАВИЛНО решение.

И ето я…
самоувереността…
тя се появява…
изниква на бял свят от само себе си…

uckaм.

Моята безбрежна светлина

потъна в дън падина.

Плъзна се по стръмнина надолу,

прелъстена от забранения плод на живота.

Влюбен, загубен и влюбен,

не се отказах!

Не я пуснах!

Сам в таз пустинна тъмнина.

Влюбен или загубен?!? Не!!!! Вярващ.

Тя, моята съдба, играе си с мен,

играе си тя, с моята душа.

По-силен – от живота,

по-силен – от съдбата,

по-силен – от светлината,

по-силен – от тъмнината,

по-силен – от смъртта.

Аз! И моята душа!

Облак от етикети