Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Posts tagged ‘преход’

Чалга до дупка на Искърското дефиле!

И какво: никой не е важен, щом няма огромна власт в ръцете си, така че нека всички да бъдем умерено корумпирани? Това ли е? А когато дойде решителен момент, нека си затворим задружно очите пред поредната неправда – била тя малка или голяма?

Искърското дефиле след лека употреба от милите нас!

Искърското дефиле и лек досег топлина от милите нас!

Интересно.

И всички се чудим защо се топим като нация? Хех, колко сме патриотични и позитивни…

Още по-интересно, даже злощастно интересно!

И ще се самоунищожим изцяло след по-малко от век-два? Ами, добре, да ни е честито, нали всички го знаем и не ни пука, какво пък! Ще е готино! 🙂

Чувствам се горд, че съм… българин? Едва ли, не и с такива други българи навсякъде около мен. Но какво – да не мислите, че трябва да ви пука!?!

Чалга до дупка, купонът е при нас! Денят е хубав, живейте днес! 🙂

Advertisements

Вдъхнови България към промяна

Протести

Или какво е възможно, когато повече хора повярват, че могат да вдъхновят България към промяна.

Вярата се оказва най-важното нещо. Вярата в собствения ти труд; вярата в собствените ти съотечественици; вярата в бъдещето на децата ти; вярата в справедливостта; вярата в живота на родината ти. Искаш да повярваш.. Никой не може да те спре да го направиш. Но ще те помоля за едно, драги читателю: бъди искрен, иначе е по-добре да си останеш вкъщи. Защото политиците няма да ти простят и ще те вкопчат в безсмислените си задкулисия; а след твоята поквара, ти ще се опитваш да покваряваш останалите.. дали заради успокоението на съвестта ти, дали заради обещаните жълти стотинки, дали заради глупостта ти – причините могат да бъдат безбройно безкрайни като океана, но и точно като океана те могат да удавят всеки опит всички Ние да изплуваме на повърхността и да се опитаме да вярваме.
Вярата е като живота. А Ние, Българите, искаме да заживеем! Не ни спирай, читателю, ти си един от Нас.. само трябва да се опиташ да повярваш!

Големият протестTear down this government, dear protesters! Tear it down!

Втора част. Против собствения ми празен избор на съгласието.

Настана време, референдум изгряваше…
Струва ми се значително удобно да инвестираш стотици милиони левове, известно време да поддържаш позицията, че АЕЦ „Белене“ ще се строи и това е жизненоважен проект за България.. нещо, което премиерът поддържаше твърдо и категорично като официална позиция на ПП „ГЕРБ“. Но дойде време, промени се сякаш светът, а с това и гледището на премиера. НеГъвкавост, представена като гъвкавост, би си помислил някой, например аз самият, но и всеки, който ИСКА ДА СЕ ЗАМИСЛИ и се опитва да бъде ПОНЕ НИЩОЖНО ОБЕКТИВЕН. Защото през последните почти 2 год. Борисов неотлъчно се стремеше да затвърждава принципността на позицията, отново изразяваща и позицията на ПП „ГЕРБ“. Та как иначе! Винаги във всяко негово изказване се убеждавам, че „държавоначалникът“ трябва да е един, само един и неповече от един. И трябва да носи неговото име. Отговорът трябваше да е „Да“ на този реферндум. Но впоследствие неколкократно това „Да“ се превърна в „Не“.

Настана време, референдумът щеше да е важен, ако…
Вложените пари нямат значение, защото е много по-важна „принципната“ позиция на правителството, която обаче е толкова принципна, че се сменяше на всяка 5-та седмица от календарната година.

Настана време, референдумът щеше да е още по-важен, ако…
Неповече от 5-10 % от българските граждани са на позицията, гласяща, че Р България не трябва да се развива енергийно. Еко-настроенията винаги са били важни и винаги ще бъдат, защото ако хората не са еко-ориентирани и не живеят природосъобразно, ще унищожат бъдещето на своите деца.

Настана време, референдум отново ще изгрее, но силно и в друго време, защото…
Съществуват технологии, които можем да използваме така, че това, което ще се построи, да бъде също съобразено с природните дадености. Ако можехме да избираме обаче… Защото е хубаво да има централа – била тя „ядрена или атомна“ (какъвто спор имаше от страна на депутати, които очевидно не са внимавали в часовете по Физика, когато се е говорело за научните постижения на Ърнест Ръдърфорд, основоположникът на ядрената физика) – но би било МНОГО ПО-СПРАВЕДЛИВО, ако ни се даде шанс да изберем между нещо конкретно и друго конкретно такова. Настоящият референдум е извратеност на пряката демокрация. Настоящият референдум не ти дава изборът, който ще има тежест, стойност и смисъл. В бъдещето. Защото ти дава изборът между „Да“-то, което много прилича на „Не на прозрачността“, „Не на справедливостта“, „Не на информираността“, „Не на желанието да избягаме от лъжливото овчарче“. Дава ти да избереш между „Данъкоплатци, искате ли да ви похарчим парите за енергийно развитие; ще струва към 22 млрд. лв., след време ще ви обясним какво ще направим с тях и дали ще изградим нещо рентабилно?“ и „Данъкоплатци, искате ли да тънете в невъзможността да имате ток на приемлива цена вкъщи?“ Но каквото и да избереш, решението няма да бъде твое, защото не е задължително за управляващите. Да, така е. Решението, което ще произведем на този референдум, освен всичко друго, дори и чисто юридически погледнато няма да обладава задължителна сила.

Ще настане време, други парламентарни избори ще дойдат… дано са свободни, иначе…
Пострадали, а не просто свидетели, сме на един нагъл съдистичен избор от съдистични имащи власт, дадена им СВОБОДНО ОТ  НАС, избраници – били те от ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. Не това заслужавам! Нито пък вие, гражданите на Р България. Имам право на истински избор! И нека този път бъде конкретен!

Синдикалните организации в Р България

Първо, нека поясня няколко факта и възприятия по отношение на синдикалните организации в тази страна, наречена Република България – гарантираща живота, достойнството и правата на личността според чл.2, ал.2 от Конституцията.

На една страна захвърлил фаса…. Аз бях българче, сега съм тарикат!

Може би (всъщност абсолютно задължително е!) всеки един гражданин трябва да си зададе въпроса – има ли функциониращи синдикални организации в демократична България?Колко публични митинги, протести, стачки, мероприятия (в най-всеобхватния смисъл на думата) са организирани до настоящия момент?
Какви са били предварителните цели?
Какви са постигнатите резултати?
Имат ли нещо общо тези две понятия, освен логичната причинно-следствената връзка, която всеки трезвомислещ човек прави при възприемане на думите „цели-резултати“.

И най-важното от всичко – кой се облагодетелства? Трудещите се, работодателите или синдикатите, или може би някой друг?!?

Кой е виновен за проблемите на „поколението на прехода“ 1990-2000 г.?

А кой не е виновен. Не е виновно самото поколение. Те направиха, каквото бе възможно, изправиха се пред необозримото бъдеще, свалиха правителство благодарение на своята решимост и въпреки милиционерските изстъпления през 1997 г.
Не е виновен частния бизнес, който отново се движеше от точно това поколение и благодарение, на който държавата продължава да покачва брутния си вътрешен продукт.
Но кой е виновен. Виновни са управляващите в лицето на социалисти, либерали, центристи, десници… всички до един. Но те не са толкова много, просто управляват под различни цветове и комбинации на тези цветове вътре в Парламента. Виновна е съдебната система. Виновен е Главният прокурор на Р България. Главният секретар на МВР. Министър-председателят. Кметовете. Ревизорите. Формата на управление на държавата. Липсата на употреба (НЕупотребата) на форми на пряка демокрация.
Виновни са. Но можеше ли да се направи повече от всичко изброено по-горе, можеше ли поколението да…

Защо…

демонстрира повече твърдост, дори безумие?!? Винаги! Последната дума на това поколение, както и на идните, остава недоизказана…

Облак от етикети