Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Posts tagged ‘индивидуалност’

„Си трябва воля и наивност“

          За да се трудиш всеки ден – си трябва воля. За да не предаваш принципите си всеки ден – си трябва воля. За да се опитваш да прекрояваш тъжната гротескна реалност на обществения живот в нашата родина – си трябва воля. За да се оставяш на мечтателя в душата си – си трябва и наивност. Изпълнител на творенията на ума си и защитник на мечтите си… Хм, май си трябва воля и наивност. Тъй си рекох и продължих преди минути да се подготвям за следващата си личностно-професионална крачка.

Houses (2)

Advertisements

Чалга до дупка на Искърското дефиле!

И какво: никой не е важен, щом няма огромна власт в ръцете си, така че нека всички да бъдем умерено корумпирани? Това ли е? А когато дойде решителен момент, нека си затворим задружно очите пред поредната неправда – била тя малка или голяма?

Искърското дефиле след лека употреба от милите нас!

Искърското дефиле и лек досег топлина от милите нас!

Интересно.

И всички се чудим защо се топим като нация? Хех, колко сме патриотични и позитивни…

Още по-интересно, даже злощастно интересно!

И ще се самоунищожим изцяло след по-малко от век-два? Ами, добре, да ни е честито, нали всички го знаем и не ни пука, какво пък! Ще е готино! 🙂

Чувствам се горд, че съм… българин? Едва ли, не и с такива други българи навсякъде около мен. Но какво – да не мислите, че трябва да ви пука!?!

Чалга до дупка, купонът е при нас! Денят е хубав, живейте днес! 🙂

Вдъхнови България към промяна

Протести

Или какво е възможно, когато повече хора повярват, че могат да вдъхновят България към промяна.

Вярата се оказва най-важното нещо. Вярата в собствения ти труд; вярата в собствените ти съотечественици; вярата в бъдещето на децата ти; вярата в справедливостта; вярата в живота на родината ти. Искаш да повярваш.. Никой не може да те спре да го направиш. Но ще те помоля за едно, драги читателю: бъди искрен, иначе е по-добре да си останеш вкъщи. Защото политиците няма да ти простят и ще те вкопчат в безсмислените си задкулисия; а след твоята поквара, ти ще се опитваш да покваряваш останалите.. дали заради успокоението на съвестта ти, дали заради обещаните жълти стотинки, дали заради глупостта ти – причините могат да бъдат безбройно безкрайни като океана, но и точно като океана те могат да удавят всеки опит всички Ние да изплуваме на повърхността и да се опитаме да вярваме.
Вярата е като живота. А Ние, Българите, искаме да заживеем! Не ни спирай, читателю, ти си един от Нас.. само трябва да се опиташ да повярваш!

Големият протестTear down this government, dear protesters! Tear it down!

Нашият Левски

Дълбоко в сърцата ни,
гръмко в душата ни,
отговорно пред страната ни,
един Левски се бунтува.
Срещу тишината на нечестността.
Срещу мрака на покварата.
Срещу собствените ни окови,
подарени на управници лъжливи.
Срещу Нас си, безропотно търпящи.
Безропотно скимтящи,
срещу несправедливостите на тъгата ни.

Нима Ний ще чакаме безпаметно?
Нима Ний не чакаме безпаметно? Не!
Нашият Левски мира не ще ни дава!
Събуждаме се срещу таз пуста поквара!

Помним Левски. Търсим Левски.
Ний сме Левски! Ний ще надделеем!
Имаме Нас си! Левски е жив, щом Ний живеем!
Напред!

 

16 февруари 2013 год., Мирослав Е. Хаджиев

Чудеса от желание

Днес е Международният ден на доброволчеството! Да е честит на всеки, който е бил, е или желае да бъде такъв, борейки се за обществено значима кауза!

За първи път Международният ден на доброволеца и доброволчеството се празнува по инициатива на ООН през 1985 год. Целта на ООН е да се даде по-голяма гласност и да бъде направен популярен по целия свят трудът на доброволеца, и те да получат нужното уважение. У нас това е много слабо развита дейност. Само 6 % наши сънародници са се ангажирали с доброволен труд. Затова България спада сред четирите държави в Европа, в които размера на доброволчеството не надвишава 10 %.

Не бих желал да звуча поучително, назидателно или родителски.. но трябва да си признаем, че много пъти, много често и много настойчиво не си помагаме помежду си. Не сме граждани на една родина. Не се и опитваме да бъдем, сякаш отказали се да живеем за благото на децата ни. Доброволчеството е показност и вършене на отговорност. Отговорност към околните! Има два пътя: на събуждането или на оставането ни в съня на депресията и липсата на общество. Аз казвам: Събуди се и се изправи, човече, защото хората сме, за да си помагаме, а гражданите на България сме, за да изградим бъдещето на децата на Република България.

мИНАЛО НЕЗАБРАВИМО, БЪДЕЩЕ НЕОБОЗРИМО

щАСТИЕ

Да, да. Щастие! Моето щастие. Вашето щастие. Щастието през вековете и епохите. Постоянно и неусетно изменящо своя облик, подобно на  хората.

„щастието се корени в преследването на Целите, докато си жив, и оценяването на Постиженията, преди да напуснеш Света.“ – Аз

Няма да започна хронологично. Няма да започна и с нещо конкретно. Това съм аз, нелогично логичен, стремящ се към съзнаването на заобикалящия ме свят.
Една мисъл се е закотвила в съзнанието ми и не иска да отплава, докато не намери разумната си форма. И ето го, идва въпросът-отговорът, примитивното подзаглавие на полираната ми драсканица – „щАСТИЕ”. И питанката – по-щастливи ли сме сега, отколкото преди хиляда години или преди дори три хиляди години? Хората-животните, мислещи се за възвишеното творение на още по-противоречивото виждане, съдържащо се в думите „Бог”, „Аллах”…. Whatever.

Някои веднага ще отсекат бързо-бързо, всекидневно и простичко – „Да”. Други ще се замислят и отново ще отвърнат с „Да”. Трети няма да знаят или ще кажат, че това не може да се прецени с точността, която им е необходима (има и философи).
Кажете ми – „По-щастливи ли са хората сега, отколкото преди хиляда или дори три хиляди години?!?”

Приятелю!

Приятелю, ти отиде си! Далеч си ти сега!

Не мога с блага дума вече да те поздравя!

Всичко изречено тихо помежду ни,

с чест и гордост ще бъде пазено в мен, в гръдта ми!

Почивай в мир! Сгушен в облаците на скръбта ни!

И знай! Ний силно и смирено те обичаме!

До последната ни нощ, до последния ни ден!

 

В памет на Александър Кукурин

За живота от нещата

Търся себе си.

Аз ще успея…

Търся себе си.

Аз ще се влюбя…

Търся себе си.

Аз ще живея…

Търся себе си.

Аз ще умра…

Намирайки себе си,

аз ще те целуна!

Ти загадката ще бъдеш в мен.

И винаги със мен!


Бихте ли живели на остров, но само с хора, споделящи възгледите ви?

Не, не бих. Нека моят интелект остане индивидуален. Нека аз продължа да съществувам. Нека другите продължат да съществуват. Нека мислим различно, следователно съществуваме. Еднакви възгледи и един остров (държава) би означавало липса на индивидуална мисъл, липса на динамичен свят, на чувства, сетивни възприятия, дори истинска любов (всъщност превърнала се в тотален егоцентризъм)… Остров на споделените възгледи – остров на споделената пустош.

Ти и „Ти“

uckaм.

Моята безбрежна светлина

потъна в дън падина.

Плъзна се по стръмнина надолу,

прелъстена от забранения плод на живота.

Влюбен, загубен и влюбен,

не се отказах!

Не я пуснах!

Сам в таз пустинна тъмнина.

Влюбен или загубен?!? Не!!!! Вярващ.

Тя, моята съдба, играе си с мен,

играе си тя, с моята душа.

По-силен – от живота,

по-силен – от съдбата,

по-силен – от светлината,

по-силен – от тъмнината,

по-силен – от смъртта.

Аз! И моята душа!

Облак от етикети