Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Archive for the ‘Philosophy’ Category

„Невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата…“

           Сякаш съдбата на човек се определя от вътрешната му сила. Трудно е да се повярва. Дърпам се, търся аналитичното начало, обективната действителност (зоват дори туй нещо в правните науки). Не може да е така. Противоречи на всичко, което виждам, чувам, докосвам. Междувременно невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата… Не веднага, макар хубавите неща да стават бавно, а някои от най-хубавите да стават най-бързо. Но дори тогава не се превръщат в съдба при липса на дълбока увереност и в твоята душа. Увереност, че вътрешната ти сила ще погълне цялата негативна енергия, която те среща по друмищата на живота ти… И ще останеш ти, усмихнат в съдбата си.

Abstract_Flame_Cheetah_Wallpaper-1680x1050

Advertisements

„Си трябва воля и наивност“

          За да се трудиш всеки ден – си трябва воля. За да не предаваш принципите си всеки ден – си трябва воля. За да се опитваш да прекрояваш тъжната гротескна реалност на обществения живот в нашата родина – си трябва воля. За да се оставяш на мечтателя в душата си – си трябва и наивност. Изпълнител на творенията на ума си и защитник на мечтите си… Хм, май си трябва воля и наивност. Тъй си рекох и продължих преди минути да се подготвям за следващата си личностно-професионална крачка.

Houses (2)

„Гръмкото на пръв поглед само обещание“

          Както Аристотел, който на стари години решил да учи математика, а учениците му го попитали „За кога, учителю?“ – на което той рекъл „Ако не сега, кога?“, така и моята смирена особа в момента се бори с що е то „IBM InfoSphere Information Server“. Другарите от IBM знаят как да ти покажат, че нищо не знаеш. Ще се опитам съвсем скоро да им загатна с подчертано старание, че способността ми да се уча, не е закърняла, макар далеч от годините на студентстването ми. Който мой (както казваме в Търново), нека ми стисне веднъж палци, няма да навреди в никакъв случай. Поемам гръмкото на пръв поглед само обещание да върна жеста!

photo

Да искаме, можем, бъдем българи будители

Честит Ден на народните будители!
Някои неща никога няма да се променят, ако не ги променим ние. Някое бъдеще, например нашето като народ, никога няма да се промени, ако НЯКОГА не променим нас си. Трябва да възкресим нещо, което го имаме и се е стаило тихо в ъгъла на душата ни… от непонятния за мен страх да ИСКАМЕ, МОЖЕМ, БЪДЕМ… българи будители!
„[…] безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.“
/строфи от „Опълченците на Шипка“, 11 август 1877 год., Иван Вазов/

Чалга до дупка на Искърското дефиле!

И какво: никой не е важен, щом няма огромна власт в ръцете си, така че нека всички да бъдем умерено корумпирани? Това ли е? А когато дойде решителен момент, нека си затворим задружно очите пред поредната неправда – била тя малка или голяма?

Искърското дефиле след лека употреба от милите нас!

Искърското дефиле и лек досег топлина от милите нас!

Интересно.

И всички се чудим защо се топим като нация? Хех, колко сме патриотични и позитивни…

Още по-интересно, даже злощастно интересно!

И ще се самоунищожим изцяло след по-малко от век-два? Ами, добре, да ни е честито, нали всички го знаем и не ни пука, какво пък! Ще е готино! 🙂

Чувствам се горд, че съм… българин? Едва ли, не и с такива други българи навсякъде около мен. Но какво – да не мислите, че трябва да ви пука!?!

Чалга до дупка, купонът е при нас! Денят е хубав, живейте днес! 🙂

And My Position on The Retirement of The Greatest Athlete The World Has Ever Known! M.S..!

I was seriously reflecting on what to share on my blog, which I’ve been carefully and respectfully maintaining for more than one and a half years. It wasn’t easy to put in words the feelings I was overwhelmed by. That’s why it wasn’t until now that I share my opinion with you.

He’s quitting. That’s right.
I decided not to have hard feelings towards “Mercedes”. We all know what they undertook, what they promised to do, what they did and what they did not. Many people think that he was abused by this giant German corporation. This thought is creeping in my mind persistently, imperatively, annoyingly.

He’s calling the day. And he quits because he knows when the moment is right just like every big sportsman knows. He knows when Destiny’s showing him the right path. That’s why he quits for a second time, in his own words “this time it might even be forever.” And maybe it’s not. We won’t be surprised if one day he sits again in an F1 car and breaks the record of the great Juan Manuel Fangio, who won his last Grand Prix win at the age of 46. This is one of the very few records in this sport which doesn’t carry his name with it.

I, the admin of My blog, am just satisfied. Satisfied that the agony called “Mercedes era” came to its end for him.However, I can’t help being little sad, too. I am sad because he’s leaving as if he’s not going to taste again the sweetness of the victory, an emotion so huge that to make him forget which language he’s speaking in… again!

He could give no more, could do no more. It’s not because he’s old, although he’s a real dinosaur according to the Formula 1 standards. It’s because in life you can’t only take, you should as well give. You can’t only give, as well, not without taking. But “Mercedes” did just that – only took, didn’t give. At least they didn’t give him what he was promised. Still, he got something extremely important – the last lesson this great sport could teach him: “losing can be both more difficult and more instructive than winning”. Having learned that it was the moment for him to leave, one way or another.

I don’t think, that he’s quitting from the position of weakness. It’s just the opposite. This season he has been ahead of his young and very talented team-mate in the qualifications more often than not. He also finished just one race behind him (when both of them completed a race, of course). All in all, he performed better than his team-mate, despite the points showing different story. Now we all know what had made him change his mind about the Singapore crash and why he took the blame for it later on. There’s simply no way he could have possibly driven for half a lap normally, braking at the corners normally and then to crash because of cold brakes. Not in the F1 world.

This was a season on a high level for him. A season of a man who was giving his all. We remember his presence at Magny Cours in-season tests. He was there in Mugelo, too, despite being in a different role. It can be described using just one and simple word: motivation!

I wish him bon voyage on the greatest track called “life”. If it was up to us (his followers) we’d have never allowed him to leave Formula 1. We grew up with him and his races, he’s one of our childhood heroes. Yet, we should admit that it’s different when you have a family, especially children. You can’t risk a fatal accident. You can’t help thinking about those you care most in the moments of danger. But even that did not affect him or his wife, Corina. It didn’t affect us, his fans, too. We supported him all the time. He’ll have our support till the very last race and after that. We support him much. We support him now, we support him forever! In our hearts he is the best, forever. Michael Schumacher – forever the greatest!

Облак от етикети