Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Archive for the ‘Bulgaria’ Category

„Невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата…“

           Сякаш съдбата на човек се определя от вътрешната му сила. Трудно е да се повярва. Дърпам се, търся аналитичното начало, обективната действителност (зоват дори туй нещо в правните науки). Не може да е така. Противоречи на всичко, което виждам, чувам, докосвам. Междувременно невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата… Не веднага, макар хубавите неща да стават бавно, а някои от най-хубавите да стават най-бързо. Но дори тогава не се превръщат в съдба при липса на дълбока увереност и в твоята душа. Увереност, че вътрешната ти сила ще погълне цялата негативна енергия, която те среща по друмищата на живота ти… И ще останеш ти, усмихнат в съдбата си.

Abstract_Flame_Cheetah_Wallpaper-1680x1050

„Си трябва воля и наивност“

          За да се трудиш всеки ден – си трябва воля. За да не предаваш принципите си всеки ден – си трябва воля. За да се опитваш да прекрояваш тъжната гротескна реалност на обществения живот в нашата родина – си трябва воля. За да се оставяш на мечтателя в душата си – си трябва и наивност. Изпълнител на творенията на ума си и защитник на мечтите си… Хм, май си трябва воля и наивност. Тъй си рекох и продължих преди минути да се подготвям за следващата си личностно-професионална крачка.

Houses (2)

„Гръмкото на пръв поглед само обещание“

          Както Аристотел, който на стари години решил да учи математика, а учениците му го попитали „За кога, учителю?“ – на което той рекъл „Ако не сега, кога?“, така и моята смирена особа в момента се бори с що е то „IBM InfoSphere Information Server“. Другарите от IBM знаят как да ти покажат, че нищо не знаеш. Ще се опитам съвсем скоро да им загатна с подчертано старание, че способността ми да се уча, не е закърняла, макар далеч от годините на студентстването ми. Който мой (както казваме в Търново), нека ми стисне веднъж палци, няма да навреди в никакъв случай. Поемам гръмкото на пръв поглед само обещание да върна жеста!

photo

Да искаме, можем, бъдем българи будители

Честит Ден на народните будители!
Някои неща никога няма да се променят, ако не ги променим ние. Някое бъдеще, например нашето като народ, никога няма да се промени, ако НЯКОГА не променим нас си. Трябва да възкресим нещо, което го имаме и се е стаило тихо в ъгъла на душата ни… от непонятния за мен страх да ИСКАМЕ, МОЖЕМ, БЪДЕМ… българи будители!
„[…] безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.“
/строфи от „Опълченците на Шипка“, 11 август 1877 год., Иван Вазов/

Чалга до дупка на Искърското дефиле!

И какво: никой не е важен, щом няма огромна власт в ръцете си, така че нека всички да бъдем умерено корумпирани? Това ли е? А когато дойде решителен момент, нека си затворим задружно очите пред поредната неправда – била тя малка или голяма?

Искърското дефиле след лека употреба от милите нас!

Искърското дефиле и лек досег топлина от милите нас!

Интересно.

И всички се чудим защо се топим като нация? Хех, колко сме патриотични и позитивни…

Още по-интересно, даже злощастно интересно!

И ще се самоунищожим изцяло след по-малко от век-два? Ами, добре, да ни е честито, нали всички го знаем и не ни пука, какво пък! Ще е готино! 🙂

Чувствам се горд, че съм… българин? Едва ли, не и с такива други българи навсякъде около мен. Но какво – да не мислите, че трябва да ви пука!?!

Чалга до дупка, купонът е при нас! Денят е хубав, живейте днес! 🙂

Облак от етикети