Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Archive for the ‘Поезия’ Category

„Невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата…“

           Сякаш съдбата на човек се определя от вътрешната му сила. Трудно е да се повярва. Дърпам се, търся аналитичното начало, обективната действителност (зоват дори туй нещо в правните науки). Не може да е така. Противоречи на всичко, което виждам, чувам, докосвам. Междувременно невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата… Не веднага, макар хубавите неща да стават бавно, а някои от най-хубавите да стават най-бързо. Но дори тогава не се превръщат в съдба при липса на дълбока увереност и в твоята душа. Увереност, че вътрешната ти сила ще погълне цялата негативна енергия, която те среща по друмищата на живота ти… И ще останеш ти, усмихнат в съдбата си.

Abstract_Flame_Cheetah_Wallpaper-1680x1050

Advertisements

Нашият Левски

Дълбоко в сърцата ни,
гръмко в душата ни,
отговорно пред страната ни,
един Левски се бунтува.
Срещу тишината на нечестността.
Срещу мрака на покварата.
Срещу собствените ни окови,
подарени на управници лъжливи.
Срещу Нас си, безропотно търпящи.
Безропотно скимтящи,
срещу несправедливостите на тъгата ни.

Нима Ний ще чакаме безпаметно?
Нима Ний не чакаме безпаметно? Не!
Нашият Левски мира не ще ни дава!
Събуждаме се срещу таз пуста поквара!

Помним Левски. Търсим Левски.
Ний сме Левски! Ний ще надделеем!
Имаме Нас си! Левски е жив, щом Ний живеем!
Напред!

 

16 февруари 2013 год., Мирослав Е. Хаджиев

Втора част. Против собствения ми празен избор на съгласието.

Настана време, референдум изгряваше…
Струва ми се значително удобно да инвестираш стотици милиони левове, известно време да поддържаш позицията, че АЕЦ „Белене“ ще се строи и това е жизненоважен проект за България.. нещо, което премиерът поддържаше твърдо и категорично като официална позиция на ПП „ГЕРБ“. Но дойде време, промени се сякаш светът, а с това и гледището на премиера. НеГъвкавост, представена като гъвкавост, би си помислил някой, например аз самият, но и всеки, който ИСКА ДА СЕ ЗАМИСЛИ и се опитва да бъде ПОНЕ НИЩОЖНО ОБЕКТИВЕН. Защото през последните почти 2 год. Борисов неотлъчно се стремеше да затвърждава принципността на позицията, отново изразяваща и позицията на ПП „ГЕРБ“. Та как иначе! Винаги във всяко негово изказване се убеждавам, че „държавоначалникът“ трябва да е един, само един и неповече от един. И трябва да носи неговото име. Отговорът трябваше да е „Да“ на този реферндум. Но впоследствие неколкократно това „Да“ се превърна в „Не“.

Настана време, референдумът щеше да е важен, ако…
Вложените пари нямат значение, защото е много по-важна „принципната“ позиция на правителството, която обаче е толкова принципна, че се сменяше на всяка 5-та седмица от календарната година.

Настана време, референдумът щеше да е още по-важен, ако…
Неповече от 5-10 % от българските граждани са на позицията, гласяща, че Р България не трябва да се развива енергийно. Еко-настроенията винаги са били важни и винаги ще бъдат, защото ако хората не са еко-ориентирани и не живеят природосъобразно, ще унищожат бъдещето на своите деца.

Настана време, референдум отново ще изгрее, но силно и в друго време, защото…
Съществуват технологии, които можем да използваме така, че това, което ще се построи, да бъде също съобразено с природните дадености. Ако можехме да избираме обаче… Защото е хубаво да има централа – била тя „ядрена или атомна“ (какъвто спор имаше от страна на депутати, които очевидно не са внимавали в часовете по Физика, когато се е говорело за научните постижения на Ърнест Ръдърфорд, основоположникът на ядрената физика) – но би било МНОГО ПО-СПРАВЕДЛИВО, ако ни се даде шанс да изберем между нещо конкретно и друго конкретно такова. Настоящият референдум е извратеност на пряката демокрация. Настоящият референдум не ти дава изборът, който ще има тежест, стойност и смисъл. В бъдещето. Защото ти дава изборът между „Да“-то, което много прилича на „Не на прозрачността“, „Не на справедливостта“, „Не на информираността“, „Не на желанието да избягаме от лъжливото овчарче“. Дава ти да избереш между „Данъкоплатци, искате ли да ви похарчим парите за енергийно развитие; ще струва към 22 млрд. лв., след време ще ви обясним какво ще направим с тях и дали ще изградим нещо рентабилно?“ и „Данъкоплатци, искате ли да тънете в невъзможността да имате ток на приемлива цена вкъщи?“ Но каквото и да избереш, решението няма да бъде твое, защото не е задължително за управляващите. Да, така е. Решението, което ще произведем на този референдум, освен всичко друго, дори и чисто юридически погледнато няма да обладава задължителна сила.

Ще настане време, други парламентарни избори ще дойдат… дано са свободни, иначе…
Пострадали, а не просто свидетели, сме на един нагъл съдистичен избор от съдистични имащи власт, дадена им СВОБОДНО ОТ  НАС, избраници – били те от ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. Не това заслужавам! Нито пък вие, гражданите на Р България. Имам право на истински избор! И нека този път бъде конкретен!

Събудете се, Вие не сте безропотен българин! Днес имате Велик празник..!

Събудете се, Вие не сте безропотен българин! Днес имате Велик празник..!

Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.

Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов и много други.

Да ни е честит и междувременно с одата „Левски“ от Иван Вазов можем да си припомним главната причина, поради която тук има държава и тази държава не се зове „Вилает Булгаристан“.

Левски

Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото. (още…)

.. гърди от желязо и мед

МАРШ

Другари, вдигнете челата

високо и гордо напред.

Туптят във гърди ни сърцата –

гърди от желязо и мед.

Напред, напред.

нашата кръв –

жар и звезди!

Напред и в борбата

всякога пръв –

всякога пръв и безстрашен бъди!

В нас блика стремителна радост,

в гърди ни светкавичен плам!

Целта ни е сила и младост

и първи ще стигнем ний там!

Напред, напред

нашата кръв –

жар и звезди!

Напред и в борбата

всякога пръв –

всякога пръв и безстрашен бъди!

Приятелю!

Приятелю, ти отиде си! Далеч си ти сега!

Не мога с блага дума вече да те поздравя!

Всичко изречено тихо помежду ни,

с чест и гордост ще бъде пазено в мен, в гръдта ми!

Почивай в мир! Сгушен в облаците на скръбта ни!

И знай! Ний силно и смирено те обичаме!

До последната ни нощ, до последния ни ден!

 

В памет на Александър Кукурин

За живота от нещата

Търся себе си.

Аз ще успея…

Търся себе си.

Аз ще се влюбя…

Търся себе си.

Аз ще живея…

Търся себе си.

Аз ще умра…

Намирайки себе си,

аз ще те целуна!

Ти загадката ще бъдеш в мен.

И винаги със мен!


uckaм.

Моята безбрежна светлина

потъна в дън падина.

Плъзна се по стръмнина надолу,

прелъстена от забранения плод на живота.

Влюбен, загубен и влюбен,

не се отказах!

Не я пуснах!

Сам в таз пустинна тъмнина.

Влюбен или загубен?!? Не!!!! Вярващ.

Тя, моята съдба, играе си с мен,

играе си тя, с моята душа.

По-силен – от живота,

по-силен – от съдбата,

по-силен – от светлината,

по-силен – от тъмнината,

по-силен – от смъртта.

Аз! И моята душа!

Облак от етикети