Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Archive for the ‘България’ Category

„Невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата…“

           Сякаш съдбата на човек се определя от вътрешната му сила. Трудно е да се повярва. Дърпам се, търся аналитичното начало, обективната действителност (зоват дори туй нещо в правните науки). Не може да е така. Противоречи на всичко, което виждам, чувам, докосвам. Междувременно невидимото за сетивата се превръща във видимо, в съдбата… Не веднага, макар хубавите неща да стават бавно, а някои от най-хубавите да стават най-бързо. Но дори тогава не се превръщат в съдба при липса на дълбока увереност и в твоята душа. Увереност, че вътрешната ти сила ще погълне цялата негативна енергия, която те среща по друмищата на живота ти… И ще останеш ти, усмихнат в съдбата си.

Abstract_Flame_Cheetah_Wallpaper-1680x1050

„Си трябва воля и наивност“

          За да се трудиш всеки ден – си трябва воля. За да не предаваш принципите си всеки ден – си трябва воля. За да се опитваш да прекрояваш тъжната гротескна реалност на обществения живот в нашата родина – си трябва воля. За да се оставяш на мечтателя в душата си – си трябва и наивност. Изпълнител на творенията на ума си и защитник на мечтите си… Хм, май си трябва воля и наивност. Тъй си рекох и продължих преди минути да се подготвям за следващата си личностно-професионална крачка.

Houses (2)

„Гръмкото на пръв поглед само обещание“

          Както Аристотел, който на стари години решил да учи математика, а учениците му го попитали „За кога, учителю?“ – на което той рекъл „Ако не сега, кога?“, така и моята смирена особа в момента се бори с що е то „IBM InfoSphere Information Server“. Другарите от IBM знаят как да ти покажат, че нищо не знаеш. Ще се опитам съвсем скоро да им загатна с подчертано старание, че способността ми да се уча, не е закърняла, макар далеч от годините на студентстването ми. Който мой (както казваме в Търново), нека ми стисне веднъж палци, няма да навреди в никакъв случай. Поемам гръмкото на пръв поглед само обещание да върна жеста!

photo

Да искаме, можем, бъдем българи будители

Честит Ден на народните будители!
Някои неща никога няма да се променят, ако не ги променим ние. Някое бъдеще, например нашето като народ, никога няма да се промени, ако НЯКОГА не променим нас си. Трябва да възкресим нещо, което го имаме и се е стаило тихо в ъгъла на душата ни… от непонятния за мен страх да ИСКАМЕ, МОЖЕМ, БЪДЕМ… българи будители!
„[…] безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.“
/строфи от „Опълченците на Шипка“, 11 август 1877 год., Иван Вазов/

Чалга до дупка на Искърското дефиле!

И какво: никой не е важен, щом няма огромна власт в ръцете си, така че нека всички да бъдем умерено корумпирани? Това ли е? А когато дойде решителен момент, нека си затворим задружно очите пред поредната неправда – била тя малка или голяма?

Искърското дефиле след лека употреба от милите нас!

Искърското дефиле и лек досег топлина от милите нас!

Интересно.

И всички се чудим защо се топим като нация? Хех, колко сме патриотични и позитивни…

Още по-интересно, даже злощастно интересно!

И ще се самоунищожим изцяло след по-малко от век-два? Ами, добре, да ни е честито, нали всички го знаем и не ни пука, какво пък! Ще е готино! 🙂

Чувствам се горд, че съм… българин? Едва ли, не и с такива други българи навсякъде около мен. Но какво – да не мислите, че трябва да ви пука!?!

Чалга до дупка, купонът е при нас! Денят е хубав, живейте днес! 🙂

Вдъхнови България към промяна

Протести

Или какво е възможно, когато повече хора повярват, че могат да вдъхновят България към промяна.

Вярата се оказва най-важното нещо. Вярата в собствения ти труд; вярата в собствените ти съотечественици; вярата в бъдещето на децата ти; вярата в справедливостта; вярата в живота на родината ти. Искаш да повярваш.. Никой не може да те спре да го направиш. Но ще те помоля за едно, драги читателю: бъди искрен, иначе е по-добре да си останеш вкъщи. Защото политиците няма да ти простят и ще те вкопчат в безсмислените си задкулисия; а след твоята поквара, ти ще се опитваш да покваряваш останалите.. дали заради успокоението на съвестта ти, дали заради обещаните жълти стотинки, дали заради глупостта ти – причините могат да бъдат безбройно безкрайни като океана, но и точно като океана те могат да удавят всеки опит всички Ние да изплуваме на повърхността и да се опитаме да вярваме.
Вярата е като живота. А Ние, Българите, искаме да заживеем! Не ни спирай, читателю, ти си един от Нас.. само трябва да се опиташ да повярваш!

Големият протестTear down this government, dear protesters! Tear it down!

Нашият Левски

Дълбоко в сърцата ни,
гръмко в душата ни,
отговорно пред страната ни,
един Левски се бунтува.
Срещу тишината на нечестността.
Срещу мрака на покварата.
Срещу собствените ни окови,
подарени на управници лъжливи.
Срещу Нас си, безропотно търпящи.
Безропотно скимтящи,
срещу несправедливостите на тъгата ни.

Нима Ний ще чакаме безпаметно?
Нима Ний не чакаме безпаметно? Не!
Нашият Левски мира не ще ни дава!
Събуждаме се срещу таз пуста поквара!

Помним Левски. Търсим Левски.
Ний сме Левски! Ний ще надделеем!
Имаме Нас си! Левски е жив, щом Ний живеем!
Напред!

 

16 февруари 2013 год., Мирослав Е. Хаджиев

Защо „не-чалга-културата“ е бъдещето ни

Много ми е интересно дали някоя гръцка или румънска продуцентска къща с основен предмет на дейност – направата на порнографски филми, би получила солидна сума пари по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на държавната икономика“, след като „Пайнер“ ООД могат да я получат срещу разголване на Азис и Сие. И изобщо каква би била реакцията на обществото в тези страни спрямо кандидатурата на подобна фирма. Защото едно от условията на оперативната програма е именно дейността на субсидираното търговско дружество да е легална и рентабилна. А сама по себе си дейност, свързана със заснимането на порнографски филмови продукции, е напълно легална, както и рентабилна, ако си спазил законовите предпоставки, на които трябва да отговоря такъв филм, както и предпоставките по отношение на разпространението му.

Въпросът опира до това, че подобен продукт е морално неприемлив. Подобен продукт е аморален. Поради подобни продукти се наложи „културата на чалгата“. Поради подобни продукти децата ни (да, аз нямам деца, говоря принципно) от много малки биват захранвани с единственото желание да „имат пари, жени, коли, живот „ден-за-ден““. И държавата умира. А с нея и българинът.

„Чалга-културата“ убива българина в нас! Да живее „чалга-културата“!

Втора част. Против собствения ми празен избор на съгласието.

Настана време, референдум изгряваше…
Струва ми се значително удобно да инвестираш стотици милиони левове, известно време да поддържаш позицията, че АЕЦ „Белене“ ще се строи и това е жизненоважен проект за България.. нещо, което премиерът поддържаше твърдо и категорично като официална позиция на ПП „ГЕРБ“. Но дойде време, промени се сякаш светът, а с това и гледището на премиера. НеГъвкавост, представена като гъвкавост, би си помислил някой, например аз самият, но и всеки, който ИСКА ДА СЕ ЗАМИСЛИ и се опитва да бъде ПОНЕ НИЩОЖНО ОБЕКТИВЕН. Защото през последните почти 2 год. Борисов неотлъчно се стремеше да затвърждава принципността на позицията, отново изразяваща и позицията на ПП „ГЕРБ“. Та как иначе! Винаги във всяко негово изказване се убеждавам, че „държавоначалникът“ трябва да е един, само един и неповече от един. И трябва да носи неговото име. Отговорът трябваше да е „Да“ на този реферндум. Но впоследствие неколкократно това „Да“ се превърна в „Не“.

Настана време, референдумът щеше да е важен, ако…
Вложените пари нямат значение, защото е много по-важна „принципната“ позиция на правителството, която обаче е толкова принципна, че се сменяше на всяка 5-та седмица от календарната година.

Настана време, референдумът щеше да е още по-важен, ако…
Неповече от 5-10 % от българските граждани са на позицията, гласяща, че Р България не трябва да се развива енергийно. Еко-настроенията винаги са били важни и винаги ще бъдат, защото ако хората не са еко-ориентирани и не живеят природосъобразно, ще унищожат бъдещето на своите деца.

Настана време, референдум отново ще изгрее, но силно и в друго време, защото…
Съществуват технологии, които можем да използваме така, че това, което ще се построи, да бъде също съобразено с природните дадености. Ако можехме да избираме обаче… Защото е хубаво да има централа – била тя „ядрена или атомна“ (какъвто спор имаше от страна на депутати, които очевидно не са внимавали в часовете по Физика, когато се е говорело за научните постижения на Ърнест Ръдърфорд, основоположникът на ядрената физика) – но би било МНОГО ПО-СПРАВЕДЛИВО, ако ни се даде шанс да изберем между нещо конкретно и друго конкретно такова. Настоящият референдум е извратеност на пряката демокрация. Настоящият референдум не ти дава изборът, който ще има тежест, стойност и смисъл. В бъдещето. Защото ти дава изборът между „Да“-то, което много прилича на „Не на прозрачността“, „Не на справедливостта“, „Не на информираността“, „Не на желанието да избягаме от лъжливото овчарче“. Дава ти да избереш между „Данъкоплатци, искате ли да ви похарчим парите за енергийно развитие; ще струва към 22 млрд. лв., след време ще ви обясним какво ще направим с тях и дали ще изградим нещо рентабилно?“ и „Данъкоплатци, искате ли да тънете в невъзможността да имате ток на приемлива цена вкъщи?“ Но каквото и да избереш, решението няма да бъде твое, защото не е задължително за управляващите. Да, така е. Решението, което ще произведем на този референдум, освен всичко друго, дори и чисто юридически погледнато няма да обладава задължителна сила.

Ще настане време, други парламентарни избори ще дойдат… дано са свободни, иначе…
Пострадали, а не просто свидетели, сме на един нагъл съдистичен избор от съдистични имащи власт, дадена им СВОБОДНО ОТ  НАС, избраници – били те от ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. Не това заслужавам! Нито пък вие, гражданите на Р България. Имам право на истински избор! И нека този път бъде конкретен!

Планината ми е Майка

Честит ден на планините! Ходете, любувайте се и не цапайте хубавото! Боклукът – в раницата или джобовете 🙂

През 2003 година Генералната асамблея на ООН с резолюция обявява 11-ти декември за Международен ден на планините. Планинските гори подпомагат съществуването на  естествени водни басейни, осигуряват храна и местообитание на различни животински  и растителни видове. Въпреки огромното им за Земята значение, дървета продължават масово да бъдат изсичани всекидневно. Целта на днешния ден е да накара да размислим и да съобразим потреблението си така, че това изсичане да бъде сведено до минимум.

Аз живея в община като много други, където масовият сеч се е превърнал в бизнес. Бизнес, свързан с износа на дървесина. И това е масовата истина-тайна, за която много жители знаят. И също толкова много не биха си признали, че знаят. Но кой ли след бой не забравя? 🙂 И бавно и постепенно едно хубаво полупланинско градче, заедно с още по-хубави изцяло планински селца, се превърна в пустош – Българската северно-централна пустиня на голи баири и хребети. Но кой съм аз да упреквам хората, които имат пари в джоба си, за да ме купят.. Ако се купувах.

Красотата на една родина - нашата

Красотата на една родина – Нашата

Чудеса от желание

Днес е Международният ден на доброволчеството! Да е честит на всеки, който е бил, е или желае да бъде такъв, борейки се за обществено значима кауза!

За първи път Международният ден на доброволеца и доброволчеството се празнува по инициатива на ООН през 1985 год. Целта на ООН е да се даде по-голяма гласност и да бъде направен популярен по целия свят трудът на доброволеца, и те да получат нужното уважение. У нас това е много слабо развита дейност. Само 6 % наши сънародници са се ангажирали с доброволен труд. Затова България спада сред четирите държави в Европа, в които размера на доброволчеството не надвишава 10 %.

Не бих желал да звуча поучително, назидателно или родителски.. но трябва да си признаем, че много пъти, много често и много настойчиво не си помагаме помежду си. Не сме граждани на една родина. Не се и опитваме да бъдем, сякаш отказали се да живеем за благото на децата ни. Доброволчеството е показност и вършене на отговорност. Отговорност към околните! Има два пътя: на събуждането или на оставането ни в съня на депресията и липсата на общество. Аз казвам: Събуди се и се изправи, човече, защото хората сме, за да си помагаме, а гражданите на България сме, за да изградим бъдещето на децата на Република България.

Против собствения ми празен избор на съгласието!

Вниманието ми върху този документ бе привлечено от един мой колега и приятел, а именно става дума за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Конституционен съд (ето ги и целите съвсем кратки описание и документ: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/14209 и http://parliament.bg/bills/41/254-01-111.rtf).

Няколко логични неща ми правят впечатление на първи прочит.
Първо, струва ми се оправдано, но както и ограничаващо. Макар това да доведе до неосъществяването на бъдещи „циркове“ от страна на трети оправомощени по силата на закона органи, смятам, че Президентът на Републиката трябва да има значително по-широки правомощия, чисто законово определени, дори бих казал – чисто конституционно нормирани. Ясно е. Идва референдум на дневен ред. Но дали за пореден път не ни предоставят избирането на собствения ни празен вот на съгласието в подкрепа на бъдещи различни и тежки за финансовите възможности на България решения или просто отново се цели да бъдем накарани да НЕ ГЛАСУВАМЕ, за да си мислим, че видиш ли нищо и никога няма да зависи от нас в собствената ни родина!?! Винаги гласувам, но не и този път. Защо ли? Съвсем логична и обикновена обосновка си имам! Трябва ни нова Конституция, освен ново управление, но пък двете неща могат чудесно да бъдат съвместени. Трябва ни баланс и умереност! Трябва ни провеждането на референдум, но не свързан със „съгласни ли сте да се развиваме енергийно“ (въпрос, приличащ на реторика от средновековието за хора, взети от улицата и неможещи дори да четат, за да се запознаят с нещо повече от един пореден ПРАЗЕН ИЗБОР). Трябва ни референдум, трябва ни! Но за бъдещето на Конституцията на тази държава, за бъдещето на начина, по който ще продължи да бъде управлявана.

Аз НЯМА да дам вота си на предстоящия референдум, защото мога да чета, мога да мисля, мога да помогна за едно различно бъдеще, мога да избирам конкретно и ясно, мога да нося отговорността за избора си и МОГА да избирам за управляващи други хора, които могат да правят същото.

П.П. По закон, за да бъде валиден един референдум понастоящем, трябва да участват поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори.

Спомагателна пречка за съдебната ни система

Няколко извода:
1. Парламентарната група на ПП „ГЕРБ“ гласуват единно и в пълен състав в подкрепа на съд. Марковска за избора й да заема позицията на конституционен съдия;
2. Въпреки всичко, Бойко Борисов счита, че изборът не е на ПП „ГЕРБ“, защото „независими кандидати са издигнали кандидатурата в началото“;
3. Бойко Борисов „моли съд. Марковска да се оттегли мирно“, след като се разрази сериозен скандал, стигнал чак до Европейската комисия;
4. Президентът Плевнелиев бойкотира полагането на клетва на съд. Марковска и по този начин опорочава евентуалния й избор (поради което самият избор не се осъществява на този етап);
5. Обосновката на Президента: „Получих писмо от Прокуратурата, което ме прави още по-убеден в решението си днес да не присъствам на клетвата на последния от новите кандидати. Още повече, че самият той поиска да не се закълне, докато не се разчистят всички обстоятелства около сигналите и информациите, които са налични.“ – източник: President.bg;
6. Според чл. 6 от Закона за Конституционния съд избраният за съдия полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
7. Съд. Марковска де факто продължава да заема позицията на зам.-председател на Върховния административен съд;
8. Всички тези събития напомнят дразнещо за няколко логични въпроса: защо съд. Марковска бе избрана в самото начало от управляващите? Защо разследването не бе проведено, преди да се стига дотук? Защо по полулегален начин управляващите си измиват ръцете чрез Президента? И не на последно място, аз съм последният защитник на съд. Марковска, защото моята защита за нея би била толкова далеч от реалността, колкото в много отношения нашата родина е далеч от едно истинско демократично управление, но трябва да се подчертае, че съд. Марковска не е осъждана с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление, което да се санкционира с наказание „лишаване от свобода“, по наказателно дело спрямо същата, т.е. това, което се случва в момента е също толкова незаконосъобразно, колкото и евтиният първоначален неин избор от страна на управляващите.

П.П. Като коментар по статията на в-к Капитал: „Президентът попречи на Венета Марковскa да положи клетва“.

„Приказката за мързеливите и необразовани роми“

Днес за пореден път чух „Приказката за мързеливите и необразовани роми“. Това ме провокира. Искам да изкажа няколко опорни мои гледища, които могат да ви се сторят съвсем верни или обратното. Ще видим.

Начало. Право на социално подпомагане имат всички български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други несависещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Факт е, че има пренасищане на пазара на труда с работна сила. Факт е, че няма достатъчно работни места за висококвалифицирани служители. Факт е, че по официални данни безработицата в страната е нараснала с 4 % в сравнение с нивата през 2009 год. Проблемът не ни е в ромското население или тяхното ниво на образованост, всеки сам избира дали желае или не да извършва труд, който изисква повече знания и не всеки може да си позволи продължително обучение, след завършване на средното си образование. Не на последно място, има хора, които просто желаят да упражняват професии, които не са свързани с висока професионална квалификация или специализация. Всичко винаги е било и ще бъде въпрос на избор.

Колкото по-бързо разберем, че проблемът е в нас самите и начина, по който се управлява всичко (не само на национално ниво или правителствено, макар това да е най-важното ниво на управление във всяка модерна демократична държава), толкова по-добре за всички граждани на родината ни. За Нас, всички Нас! Край. Благодаря за удостоеното ми внимание и време! 🙂

Събудете се, Вие не сте безропотен българин! Днес имате Велик празник..!

Събудете се, Вие не сте безропотен българин! Днес имате Велик празник..!

Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.

Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов и много други.

Да ни е честит и междувременно с одата „Левски“ от Иван Вазов можем да си припомним главната причина, поради която тук има държава и тази държава не се зове „Вилает Булгаристан“.

Левски

Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото. (още…)

Какво би ви накарало да не използвате пиратско/престъпно съдържание?

Аз самият. И дебелината на портфейла ми… Нищо друго не е в състояние да ме накара на този етап от развитието на Закона за авторското право и сродните му права и методиката на правоприлагането му.

„Всички” в Интернет сме „приятели”. Добрият „приятел“ споделя. Добрият „приятел“ не ти взема паричките. Когато е замолен, добрият „приятел“ предоставя безвъзмездно (всъщност сдобил се по същия начин с даденото пиратско съдържание) право на използване за неопределен период от време.

Или трябва да се забранят всички торент тракери и FTP сървъри (методите и местата за споделяне между „приятели“), или трябва да отпадне термина „приятел” във виртуалното пространство.

В едно изречение – понижаването на цената на достъпа до обекти на авторски и сродни права, оказва благотворно въздействие на понижаването на цената на пиратството. Амин!

Всъщност моето дигитално „аз“, звучащо като защитник на авторското право, разбира се, не е против използването на произведения по цифров път. Напротив, за всички е ясно, че така тези произведения могат да се използват по-често и по-мащабно, на по-широки територии. Проблемът е как това да се случва с разрешение на носителите на права и като им се заплаща съответното възнаграждение, пропорционално на печалбата, реализирана от всички нас, ползвателите.

Трябва да се отбележи, че бавният напредък в законодателното регламентиране в тази насока се дължи най-вече на необходимостта от прецизно балансиране между изискванията на авторското право, от една страна, и на правото на информация и на правото на лична неприкосновеност, от друга.

Та…все пак…абее..

Вие преценете какво ще е по-добре да изчезне от небосвода на престъпното „пиратство-приятелство“. И моля, без извинителни оправдания! Не и този път!

Престъпно копие на „Опитни Прозорци“* в действие

 

 

* Разработчиците, работещи в Microsoft, са считали, че тази операционна система ще събере като сноп от лъчи, многократно пречупени, опита (eXPerience) на всички продукти на Майкрософт до този момент в един единствен продукт… Windows XP.

Синдикалните организации в Р България

Първо, нека поясня няколко факта и възприятия по отношение на синдикалните организации в тази страна, наречена Република България – гарантираща живота, достойнството и правата на личността според чл.2, ал.2 от Конституцията.

На една страна захвърлил фаса…. Аз бях българче, сега съм тарикат!

Може би (всъщност абсолютно задължително е!) всеки един гражданин трябва да си зададе въпроса – има ли функциониращи синдикални организации в демократична България?Колко публични митинги, протести, стачки, мероприятия (в най-всеобхватния смисъл на думата) са организирани до настоящия момент?
Какви са били предварителните цели?
Какви са постигнатите резултати?
Имат ли нещо общо тези две понятия, освен логичната причинно-следствената връзка, която всеки трезвомислещ човек прави при възприемане на думите „цели-резултати“.

И най-важното от всичко – кой се облагодетелства? Трудещите се, работодателите или синдикатите, или може би някой друг?!?

Кой е виновен за проблемите на „поколението на прехода“ 1990-2000 г.?

А кой не е виновен. Не е виновно самото поколение. Те направиха, каквото бе възможно, изправиха се пред необозримото бъдеще, свалиха правителство благодарение на своята решимост и въпреки милиционерските изстъпления през 1997 г.
Не е виновен частния бизнес, който отново се движеше от точно това поколение и благодарение, на който държавата продължава да покачва брутния си вътрешен продукт.
Но кой е виновен. Виновни са управляващите в лицето на социалисти, либерали, центристи, десници… всички до един. Но те не са толкова много, просто управляват под различни цветове и комбинации на тези цветове вътре в Парламента. Виновна е съдебната система. Виновен е Главният прокурор на Р България. Главният секретар на МВР. Министър-председателят. Кметовете. Ревизорите. Формата на управление на държавата. Липсата на употреба (НЕупотребата) на форми на пряка демокрация.
Виновни са. Но можеше ли да се направи повече от всичко изброено по-горе, можеше ли поколението да…

Защо…

демонстрира повече твърдост, дори безумие?!? Винаги! Последната дума на това поколение, както и на идните, остава недоизказана…

Облак от етикети