Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Archive for декември, 2012

Планината ми е Майка

Честит ден на планините! Ходете, любувайте се и не цапайте хубавото! Боклукът – в раницата или джобовете 🙂

През 2003 година Генералната асамблея на ООН с резолюция обявява 11-ти декември за Международен ден на планините. Планинските гори подпомагат съществуването на  естествени водни басейни, осигуряват храна и местообитание на различни животински  и растителни видове. Въпреки огромното им за Земята значение, дървета продължават масово да бъдат изсичани всекидневно. Целта на днешния ден е да накара да размислим и да съобразим потреблението си така, че това изсичане да бъде сведено до минимум.

Аз живея в община като много други, където масовият сеч се е превърнал в бизнес. Бизнес, свързан с износа на дървесина. И това е масовата истина-тайна, за която много жители знаят. И също толкова много не биха си признали, че знаят. Но кой ли след бой не забравя? 🙂 И бавно и постепенно едно хубаво полупланинско градче, заедно с още по-хубави изцяло планински селца, се превърна в пустош – Българската северно-централна пустиня на голи баири и хребети. Но кой съм аз да упреквам хората, които имат пари в джоба си, за да ме купят.. Ако се купувах.

Красотата на една родина - нашата

Красотата на една родина – Нашата

Advertisements

Чудеса от желание

Днес е Международният ден на доброволчеството! Да е честит на всеки, който е бил, е или желае да бъде такъв, борейки се за обществено значима кауза!

За първи път Международният ден на доброволеца и доброволчеството се празнува по инициатива на ООН през 1985 год. Целта на ООН е да се даде по-голяма гласност и да бъде направен популярен по целия свят трудът на доброволеца, и те да получат нужното уважение. У нас това е много слабо развита дейност. Само 6 % наши сънародници са се ангажирали с доброволен труд. Затова България спада сред четирите държави в Европа, в които размера на доброволчеството не надвишава 10 %.

Не бих желал да звуча поучително, назидателно или родителски.. но трябва да си признаем, че много пъти, много често и много настойчиво не си помагаме помежду си. Не сме граждани на една родина. Не се и опитваме да бъдем, сякаш отказали се да живеем за благото на децата ни. Доброволчеството е показност и вършене на отговорност. Отговорност към околните! Има два пътя: на събуждането или на оставането ни в съня на депресията и липсата на общество. Аз казвам: Събуди се и се изправи, човече, защото хората сме, за да си помагаме, а гражданите на България сме, за да изградим бъдещето на децата на Република България.

Облак от етикети