Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Archive for ноември, 2012

Против собствения ми празен избор на съгласието!

Вниманието ми върху този документ бе привлечено от един мой колега и приятел, а именно става дума за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Конституционен съд (ето ги и целите съвсем кратки описание и документ: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/14209 и http://parliament.bg/bills/41/254-01-111.rtf).

Няколко логични неща ми правят впечатление на първи прочит.
Първо, струва ми се оправдано, но както и ограничаващо. Макар това да доведе до неосъществяването на бъдещи „циркове“ от страна на трети оправомощени по силата на закона органи, смятам, че Президентът на Републиката трябва да има значително по-широки правомощия, чисто законово определени, дори бих казал – чисто конституционно нормирани. Ясно е. Идва референдум на дневен ред. Но дали за пореден път не ни предоставят избирането на собствения ни празен вот на съгласието в подкрепа на бъдещи различни и тежки за финансовите възможности на България решения или просто отново се цели да бъдем накарани да НЕ ГЛАСУВАМЕ, за да си мислим, че видиш ли нищо и никога няма да зависи от нас в собствената ни родина!?! Винаги гласувам, но не и този път. Защо ли? Съвсем логична и обикновена обосновка си имам! Трябва ни нова Конституция, освен ново управление, но пък двете неща могат чудесно да бъдат съвместени. Трябва ни баланс и умереност! Трябва ни провеждането на референдум, но не свързан със „съгласни ли сте да се развиваме енергийно“ (въпрос, приличащ на реторика от средновековието за хора, взети от улицата и неможещи дори да четат, за да се запознаят с нещо повече от един пореден ПРАЗЕН ИЗБОР). Трябва ни референдум, трябва ни! Но за бъдещето на Конституцията на тази държава, за бъдещето на начина, по който ще продължи да бъде управлявана.

Аз НЯМА да дам вота си на предстоящия референдум, защото мога да чета, мога да мисля, мога да помогна за едно различно бъдеще, мога да избирам конкретно и ясно, мога да нося отговорността за избора си и МОГА да избирам за управляващи други хора, които могат да правят същото.

П.П. По закон, за да бъде валиден един референдум понастоящем, трябва да участват поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори.

Advertisements

Спомагателна пречка за съдебната ни система

Няколко извода:
1. Парламентарната група на ПП „ГЕРБ“ гласуват единно и в пълен състав в подкрепа на съд. Марковска за избора й да заема позицията на конституционен съдия;
2. Въпреки всичко, Бойко Борисов счита, че изборът не е на ПП „ГЕРБ“, защото „независими кандидати са издигнали кандидатурата в началото“;
3. Бойко Борисов „моли съд. Марковска да се оттегли мирно“, след като се разрази сериозен скандал, стигнал чак до Европейската комисия;
4. Президентът Плевнелиев бойкотира полагането на клетва на съд. Марковска и по този начин опорочава евентуалния й избор (поради което самият избор не се осъществява на този етап);
5. Обосновката на Президента: „Получих писмо от Прокуратурата, което ме прави още по-убеден в решението си днес да не присъствам на клетвата на последния от новите кандидати. Още повече, че самият той поиска да не се закълне, докато не се разчистят всички обстоятелства около сигналите и информациите, които са налични.“ – източник: President.bg;
6. Според чл. 6 от Закона за Конституционния съд избраният за съдия полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
7. Съд. Марковска де факто продължава да заема позицията на зам.-председател на Върховния административен съд;
8. Всички тези събития напомнят дразнещо за няколко логични въпроса: защо съд. Марковска бе избрана в самото начало от управляващите? Защо разследването не бе проведено, преди да се стига дотук? Защо по полулегален начин управляващите си измиват ръцете чрез Президента? И не на последно място, аз съм последният защитник на съд. Марковска, защото моята защита за нея би била толкова далеч от реалността, колкото в много отношения нашата родина е далеч от едно истинско демократично управление, но трябва да се подчертае, че съд. Марковска не е осъждана с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление, което да се санкционира с наказание „лишаване от свобода“, по наказателно дело спрямо същата, т.е. това, което се случва в момента е също толкова незаконосъобразно, колкото и евтиният първоначален неин избор от страна на управляващите.

П.П. Като коментар по статията на в-к Капитал: „Президентът попречи на Венета Марковскa да положи клетва“.

„Приказката за мързеливите и необразовани роми“

Днес за пореден път чух „Приказката за мързеливите и необразовани роми“. Това ме провокира. Искам да изкажа няколко опорни мои гледища, които могат да ви се сторят съвсем верни или обратното. Ще видим.

Начало. Право на социално подпомагане имат всички български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други несависещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Факт е, че има пренасищане на пазара на труда с работна сила. Факт е, че няма достатъчно работни места за висококвалифицирани служители. Факт е, че по официални данни безработицата в страната е нараснала с 4 % в сравнение с нивата през 2009 год. Проблемът не ни е в ромското население или тяхното ниво на образованост, всеки сам избира дали желае или не да извършва труд, който изисква повече знания и не всеки може да си позволи продължително обучение, след завършване на средното си образование. Не на последно място, има хора, които просто желаят да упражняват професии, които не са свързани с висока професионална квалификация или специализация. Всичко винаги е било и ще бъде въпрос на избор.

Колкото по-бързо разберем, че проблемът е в нас самите и начина, по който се управлява всичко (не само на национално ниво или правителствено, макар това да е най-важното ниво на управление във всяка модерна демократична държава), толкова по-добре за всички граждани на родината ни. За Нас, всички Нас! Край. Благодаря за удостоеното ми внимание и време! 🙂

Събудете се, Вие не сте безропотен българин! Днес имате Велик празник..!

Събудете се, Вие не сте безропотен българин! Днес имате Велик празник..!

Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.

Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов и много други.

Да ни е честит и междувременно с одата „Левски“ от Иван Вазов можем да си припомним главната причина, поради която тук има държава и тази държава не се зове „Вилает Булгаристан“.

Левски

Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото. (още…)

Облак от етикети