Стани, стани.. Юнак балкански като българин!

Archive for януари, 2011

За живота от нещата

Търся себе си.

Аз ще успея…

Търся себе си.

Аз ще се влюбя…

Търся себе си.

Аз ще живея…

Търся себе си.

Аз ще умра…

Намирайки себе си,

аз ще те целуна!

Ти загадката ще бъдеш в мен.

И винаги със мен!


Advertisements

Крачка направо

Вече си попадал на това мистериозно понятие „самоувереност” отново и отново…

И вероятно вече си опитвал неведнъж да превърнеш своето „вътрешно състояние” в нещо, което те кара да се чувстваш „самоуверен”. Вероятно вече си опитал разнообразни пози и жестове, методи и трикове, опитвайки се да изглеждаш „самоуверен”. Вероятно вече повторил в съзнанието си безброй „безупречни” доказателства за самия себе си по отношение на собствената си самоувереност… и милион други неща без никакъв ефект.

Вече може би на ръба на отчаянието, мислейки „… самоувереността е нещо, което човек притежава, когато ЗНАЕ, че е заможен, добре изглеждащ, успешен, привлекателен…. еххх, не можеш да имитираш това…”. Откажи се, не можеш да постигнеш всичко това, нали…

Но ти ГРЕШИШ. Това не е нещото, от което се заражда самоувереността. Нито пък началото на самоувереността идва от „самоуважението” или „вярата в себе си”, или от собственото „себеодобрение”. Да, това са неизменна част от атомите, нужни за изграждане на молекулата на самоувереността, НО…

И така, откъде идва самоувереността?

Самоувереността идва от вършенето на правилните неща.

Идва от знанието, че ТИ се държиш морално, справедливо, етично и в съзвучие с твоите най-дълбоко вкоренени ценности и разбирания.

Ако това, което правиш в ТВОЯ ЖИВОТ, включително и социалния ти живот, и в отношенията ти с жените, на някакво ниво дълбоко в теб се сблъсква с това, което смяташ, че е правилно, справедливо, тогава ти ще изпаднеш в състояние на „вътрешна дисхармония”. И това води до тревога. А тревогата довежда до безпокойство и опасения.

Когато правиш нещо само заради едното благоприличие, его, самоизтъкване пред останалите или твоето егоистично удовлетворение за сметка на това, което наистина смяташ, че е правилно, тогава страдаш от липса на достатъчен себеконтрол. На някакво ниво, дълбоко в теб, ТИ ще усещаш това. И НЯМА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ заради това, заради себе си. Няма да се чувстваш „самоуверен”.

ТИ ще се усещаш, сякаш твоите действия са извън контрол, дори раболепие към ценностите и вярванията си, а това означава, че ТВОЯТ живот в неговия най-важен и първостепенен смисъл (т.е. смисълът да правиш това, което наистина е от значение за теб, етично и духовно) не е под собствения ти контрол… ТИ НЕ КОНТРОЛИРАШ ЖИВОТА СИ.

И не само това, а поради фактът, че ти не притежаваш контрола над живота си и начина, по който се справяш със заобикалящата те среда и трудностите на близките хора, ти ГУБИШ уважението към самия себе си.

Така ти чувстваш загуба на КОНТРОЛ и загуба на СЕБЕУВАЖЕНИЕ. Започваш да я търсиш от ДРУГИТЕ. Търсиш от другите УВАЖЕНИЕ, търсиш в другите отговорността за нещата, които ти извършваш. И когато усетиш пренебрежение и недостатъчно зачитане, боли прекалено много, за да носиш тази тежест. И когато нещата не се случват по твоя начин, ти ЗАГУБВАШ САМОУВЕРЕНОСТТА напълно.

НО… ако вземеш ТРУДНИТЕ РЕШЕНИЯ…
Но ако отхвърлиш егото си, сладостта на удоволствия, веднага и на момента, за сметка на „правилната” (считаната за такава от самия теб) постъпка, ти усещаш чувство на контрол. Притежаваш себеуважение. Усещаш се ОМИРОТВОРЕН, сигурен в своите решения и действия. Не търсиш външен валидейшън повече. Не изпитваш нужда другите да одобряват действията ти. Твоите успехи са твои, не се нуждаеш от оценката на другите, за да оцениш истински тяхната значимост. НЕ СЕ НУЖДАЕШ. Чувстваш се като възрастен, зрял, мъж, ИСТИНСКИ МЪЖ, мъж, които притежава куража и контрола да вземе ТРУДНОТО, но ПРАВИЛНО решение.

И ето я…
самоувереността…
тя се появява…
изниква на бял свят от само себе си…

Синдикалните организации в Р България

Първо, нека поясня няколко факта и възприятия по отношение на синдикалните организации в тази страна, наречена Република България – гарантираща живота, достойнството и правата на личността според чл.2, ал.2 от Конституцията.

На една страна захвърлил фаса…. Аз бях българче, сега съм тарикат!

Може би (всъщност абсолютно задължително е!) всеки един гражданин трябва да си зададе въпроса – има ли функциониращи синдикални организации в демократична България?Колко публични митинги, протести, стачки, мероприятия (в най-всеобхватния смисъл на думата) са организирани до настоящия момент?
Какви са били предварителните цели?
Какви са постигнатите резултати?
Имат ли нещо общо тези две понятия, освен логичната причинно-следствената връзка, която всеки трезвомислещ човек прави при възприемане на думите „цели-резултати“.

И най-важното от всичко – кой се облагодетелства? Трудещите се, работодателите или синдикатите, или може би някой друг?!?

Кой е виновен за проблемите на „поколението на прехода“ 1990-2000 г.?

А кой не е виновен. Не е виновно самото поколение. Те направиха, каквото бе възможно, изправиха се пред необозримото бъдеще, свалиха правителство благодарение на своята решимост и въпреки милиционерските изстъпления през 1997 г.
Не е виновен частния бизнес, който отново се движеше от точно това поколение и благодарение, на който държавата продължава да покачва брутния си вътрешен продукт.
Но кой е виновен. Виновни са управляващите в лицето на социалисти, либерали, центристи, десници… всички до един. Но те не са толкова много, просто управляват под различни цветове и комбинации на тези цветове вътре в Парламента. Виновна е съдебната система. Виновен е Главният прокурор на Р България. Главният секретар на МВР. Министър-председателят. Кметовете. Ревизорите. Формата на управление на държавата. Липсата на употреба (НЕупотребата) на форми на пряка демокрация.
Виновни са. Но можеше ли да се направи повече от всичко изброено по-горе, можеше ли поколението да…

Защо…

демонстрира повече твърдост, дори безумие?!? Винаги! Последната дума на това поколение, както и на идните, остава недоизказана…

Бихте ли живели на остров, но само с хора, споделящи възгледите ви?

Не, не бих. Нека моят интелект остане индивидуален. Нека аз продължа да съществувам. Нека другите продължат да съществуват. Нека мислим различно, следователно съществуваме. Еднакви възгледи и един остров (държава) би означавало липса на индивидуална мисъл, липса на динамичен свят, на чувства, сетивни възприятия, дори истинска любов (всъщност превърнала се в тотален егоцентризъм)… Остров на споделените възгледи – остров на споделената пустош.

Ти и „Ти“

Облак от етикети