Стани, стани.. Юнак балкански като Наказателноправец! :)

Вече си попадал на това мистериозно понятие „самоувереност” отново и отново…

И вероятно вече си опитвал неведнъж да превърнеш своето „вътрешно състояние” в нещо, което те кара да се чувстваш „самоуверен”. Вероятно вече си опитал разнообразни пози и жестове, методи и трикове, опитвайки се да изглеждаш „самоуверен”. Вероятно вече повторил в съзнанието си безброй „безупречни” доказателства за самия себе си по отношение на собствената си самоувереност… и милион други неща без никакъв ефект.

Вече може би на ръба на отчаянието, мислейки „… самоувереността е нещо, което човек притежава, когато ЗНАЕ, че е заможен, добре изглеждащ, успешен, привлекателен…. еххх, не можеш да имитираш това…”. Откажи се, не можеш да постигнеш всичко това, нали…

Но ти ГРЕШИШ. Това не е нещото, от което се заражда самоувереността. Нито пък началото на самоувереността идва от „самоуважението” или „вярата в себе си”, или от собственото „себеодобрение”. Да, това са неизменна част от атомите, нужни за изграждане на молекулата на самоувереността, НО…

И така, откъде идва самоувереността?

Самоувереността идва от вършенето на правилните неща.

Идва от знанието, че ТИ се държиш морално, справедливо, етично и в съзвучие с твоите най-дълбоко вкоренени ценности и разбирания.

Ако това, което правиш в ТВОЯ ЖИВОТ, включително и социалния ти живот, и в отношенията ти с жените, на някакво ниво дълбоко в теб се сблъсква с това, което смяташ, че е правилно, справедливо, тогава ти ще изпаднеш в състояние на „вътрешна дисхармония”. И това води до тревога. А тревогата довежда до безпокойство и опасения.

Когато правиш нещо само заради едното благоприличие, его, самоизтъкване пред останалите или твоето егоистично удовлетворение за сметка на това, което наистина смяташ, че е правилно, тогава страдаш от липса на достатъчен себеконтрол. На някакво ниво, дълбоко в теб, ТИ ще усещаш това. И НЯМА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ заради това, заради себе си. Няма да се чувстваш „самоуверен”.

ТИ ще се усещаш, сякаш твоите действия са извън контрол, дори раболепие към ценностите и вярванията си, а това означава, че ТВОЯТ живот в неговия най-важен и първостепенен смисъл (т.е. смисълът да правиш това, което наистина е от значение за теб, етично и духовно) не е под собствения ти контрол… ТИ НЕ КОНТРОЛИРАШ ЖИВОТА СИ.

И не само това, а поради фактът, че ти не притежаваш контрола над живота си и начина, по който се справяш със заобикалящата те среда и трудностите на близките хора, ти ГУБИШ уважението към самия себе си.

Така ти чувстваш загуба на КОНТРОЛ и загуба на СЕБЕУВАЖЕНИЕ. Започваш да я търсиш от ДРУГИТЕ. Търсиш от другите УВАЖЕНИЕ, търсиш в другите отговорността за нещата, които ти извършваш. И когато усетиш пренебрежение и недостатъчно зачитане, боли прекалено много, за да носиш тази тежест. И когато нещата не се случват по твоя начин, ти ЗАГУБВАШ САМОУВЕРЕНОСТТА напълно.

НО… ако вземеш ТРУДНИТЕ РЕШЕНИЯ…
Но ако отхвърлиш егото си, сладостта на удоволствия, веднага и на момента, за сметка на „правилната” (считаната за такава от самия теб) постъпка, ти усещаш чувство на контрол. Притежаваш себеуважение. Усещаш се УМИРОТВОРЕН, сигурен в своите решения и действия. Не търсиш външен валидейшън повече. Не изпитваш нужда другите да одобряват действията ти. Твоите успехи са твои, не се нуждаеш от оценката на другите, за да оцениш истински тяхната значимост. НЕ СЕ НУЖДАЕШ. Чувстваш се като възрастен, зрял, мъж, ИСТИНСКИ МЪЖ, мъж, които притежава куража и контрола да вземе ТРУДНОТО, но ПРАВИЛНО решение.

И ето я…
самоувереността…
тя се появява…
изниква на бял свят от само себе си…

About these ads

Comments on: "Крачка направо" (2)

  1. Петър Савов said:

    Крачка направо… но накъде? Да, добра стратегия… имай себе си, за да не останеш без нищо… но след като получиш самоувереност и харесваш всичко, което и както го правиш… на къде? Това ли е всичко? С това ли се олицетворява един житейски път… казвам го не като контра, а с идеята, че всичко е до гъвкавост и правилно разпределение на приоритети. Днес това ще е изключително важно за теб и ще работиш за това и ще го постигнеш, а утре ? Когато на първо място застaне друг приоритет и изисква малко или много нещо да се промени в този ти начин на мислене? Ще си кажеш ли, че след като изисква нещо такова не би трябвало да ти е приоритет? Е, да, това е единия вариант и той крие отхвърлянето на много приоритети за сметка на това цял живот да поддържаш самоувереността си, но рискуваш накрая да имаш само нея… ако можеш да живееш само с нея и себе си – чудесно. И нека не бъда погрешно разбран… горе написаното е чудесно, но според мен е способност, която трябва да бъде „хамелеон“, и именно за това вероятно е толкова трудно. Whatever… you got great words here ;) straight ahead!

  2. Крачка направо. Първата. Една от многото в посока различна от досегашната.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети